Училище за професионално и продължаващо обучение

ТЕКУЩ ПРИЕМ

 

АНОТАЦИЯ И ЦЕЛИ НА КУРСА

 

Целта на настоящия курс е да актуализира и същевременно да се впише в една все по-открояваща се тенденция днес за „обратно очароване“ (re-enchantment), възникнала като реакция срещу тезата на Макс Вебер за „разомагьосването на света“ (disenchantment) и промяната на Въображаемото в научно-технологизираната и дигитална ера. Най-древното средство, от Омир, рапсодите и бардовете до засиления сценичен интерес от 70-те години да се разказват истории пред аудитория, е изкуството на разказа, защото човекът е „разказващо животно“ и не може да се лиши от митовете за своя живот. Този фундаментален извод на философската антропология днес се ориентира главно към писмените източници, доколкото отслабеното устно творчество се съживява, и то по посока на старата, но все още не навсякъде регламентирана „професия разказвач“. Статутът на разказвача варира според различните страни и култури: във Франция например професията „артист-разказвач“ е в процес на признаване и приравняване към актьора и всеки друг артист в сценичните изкуства. Големият въпрос обаче е не къде продължават да съществуват разказите – от домашните приказки и образователните програми до романите, театъра, сценариите, документалистиката, телевизионните сериали, киното, видеоигрите, рекламата, видовете риалити-шоу или дори всекидневното общуване и приятелски срещи – а какви са тези разкази.

Изходна позиция за темата на курса е ясното твърдение на Платон, валидно до днес. Разказите са два вида – големи и малки, и най-важни са големите, философските митове, в които са закодирани основните шифри на смисъла на човешкия живот, а по големите се мерят малките. И ако всяко време си има своите разкази, значи днешните, създаващи впечатление за „издребняване“ или особена промяна, трябва да се съпоставят със старите кодове от типа Одисея, Дон Кихот, Фауст, Хамлет, Ромео и Жулиета  и др., за да се види какъв е техният „остатъчен фонд“ най-вече като вариации (адаптиране) по зададена тема. Успоредно е съпоставянето на старите и новите герои, за да се разбере до каква степен съвременността продължава да създава модели за свят и модели за подражание. Не по-малко предизвикателен от въпроса за реинтерпретацията е въпросът какви нови големи истории можем да разказваме днес, за да разширим репертоара на въображението.

В теоретичната част на курса се дават само кратки ориентири от вижданията на Платон, Аристотел, Ясперс, Юнг, Умберто Еко, Жил Дельоз, Итало Калвино и Джани Родари, за да се усвои метод на различаване на големите разкази и техните основни характеристики. Доколкото според Ролан Барт идеята има „театрална природа“ и всяка мисъл се разиграва по собствен сценарий, акцентът се поставя върху трите модула на практическата част – „Мисловен експеримент“, „Създаване“, „Вариации по тема и адаптиране“ , където всеки участник упражнява по свой начин изкуство на разказа и преценява къде и как да го приложи.

Широкото присъствие, а и необходимост на разказите днес предполага и най-широк кръг участници с различни професии, към които удачно би се добавило професионалното умение „разказвач“.

Курсът се провежда онлайн в рамките на два дена. Първият ден е с продължителност 4 часа и обхваща две големи теми на теорията. Вторият ден включва три практически занятия по два часа (общо 6), като всяко занятие е посветено на конкретно предложен сюжетен източник

 

ПРЕДВАРИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ

 

Курсистите да имат знания и/или умения:

• Добра обща култура, добър стил на изразяване;
• Поддържан интерес към постоянните въпроси за смисъла и новите предизвикателства в дигиталната ера.

 

КОМПЕТЕНЦИИ

 

Успешно завършилите курса :

1) знаят:

• Основите и кодовете на големите разкази в културната история, защо са устойчиви и как могат да бъдат съживени;

• Как се изгражда наративна идентичност и какви са тенденциите днес.

2) могат:

• Да оценяват ролята на големите разкази и да ги включват като тъкан на различни професионални и любителски, формални и неформални сфери, свързани с изкуството на разказа и културата на общуването, което предполага и интердисциплинарни подходи;
• Да адаптират известни митове и литературни сюжети, както и да създават нови истории.

 

ТЕМАТИЧЕН ПЛАН

 

1. Кои са Големите разкази и защо са толкова важни? История на разказването от аедите (Омир) до литературните шедьоври и историите в масовата култура днес. Постоянните парадигми и техните „шифри“. Коя е „добрата фабула“ и защо още четем „Поетика“ на Аристотел? Вчувстване в разказа и подражание на историята. Защо големият разказ е винаги разказ за Любовта?

 

2. Старите герои и новите герои. Отминалата ера на Икар и новата ера на Дедал с преобладаването на Изкуствения интелект (AI). Минотаврите на острова на Калипсо и „животинското“ усилване. Мъдростта на Одисей, Орфей, Едип и кентаврите срещу силата на Херакъл и Супермен. Пример за „смаляване“: подвизите на Херакъл/Еркюл в историите на Агата Кристи.

Архетипи и психологически профил на главния герой на нашето време. Умберто Еко за мита за Супермен. Какво ново във вселените на DC и Marvel и адаптациите по комикси и видеоигри?

 

3. Практика: Мисловен експеримент.

Повтаряне на мисловния експеримент от Втора книга на Закони на Платон: критерият удоволствие в оценяването на историята. Разказът като „красив риск“ за друго преживяване на времето и пространството. Бъдещето в разказа и бъдещето на разказа (по примера на Story of your life  от Тед Чанг и филма Arrival; текстовете на братя Стругацки и филмите “Сталкер“ и „Аватар“). Утопии и дистопии. За какво се разказва в „Милиард години до свършека на света“?

 

4.  Практика: Създаване.

Творческото въображение – „измисляне“ от нищото? Въображение срещу фантазия. Въображение и „Граматика на фантазията“.

„Стъклените пантофки“: Необходимост от създаване на хубави истории и двусмислието на „обратното очароване“ (re-enchantment);

Какви биха били хубавите истории, с които човекът на Анри Гуго „искал да направи хората щастливи“?

 

5. Практика: Вариации по тема и адаптиране.

>Вариации по „Одисея“: “Но откъде за започна, какво да оставя за края?” (Одисея, IX, 10-15). Изграждането на Аз;

>Вариации по темата „Дон Кихот“;

>Вариации по приказни сюжети (в класическите анимации, “The Storyteller” на Джим Хенсън и особените истории на студио „Гибли“). Адаптиране и оригиналност: „Хамлет“ и „Цар Лъв“; „Алиса“ и „Логиката на смисъла“ (по Жил Дельоз – другият възможен свят);

>Философските тайни на Хари Потър и дълготрайният модел на разказа;

> Вечното завръщане в мита. Несвършващият разказ: 1001 нощ и 1001 ден за разказа.

 

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

 

• Джани Родари. Граматика на фантазията. С., Сиела, 2015.
• Речник на литературните митове. Под редакцията на Пиер Брюнел. С. Рива, 2007, 1167 с.
• Умберто Еко. История на красотата, представена от Умберто Еко. С., Кибеа, 2006.
• Ролан Барт. Фрагменти на любовния дискурс : Говори един влюбен. С., НБУ, 2013.
• Джоузеф Кембъл. Героят с хиляда лица. С., „Елементи“, 2017.
• Карл Густав Юнг. Архетиповете и колективното несъзнавано. С., 2016.
• Жан Херш. Философското удивление. Една история на философията. С., НБУ, 2014.
• Богдан Богданов. Текст, говорене и разбиране. Есета. С., Жанет 45, 2014.
• Всемирът, боговете, хората. Древногръцки митове, разказани от Жан-Пиер Вернан. С., Лик, 2001.
• Хорхе Луис Борхес. Вавилонската библиотека. С., Народна култура, 1989.
• Хосе Ортега и Гасет. Размишления върху Дон Кихот. С., Прозорец, 2003.
• Приказки от хиляда и една нощ. Съст. Й. Милев. С., 1984.
• Дж. Р.Р. Толкин. За вълшебните приказки. – В: Пет фентъзи разказа. С., 2016.
• Карл Ясперс. Шифрите. – В: Малка школа за философско мислене. С., 1995.
• Лидия Денкова. Философските тайни на Хари Потър. Опит върху философията на приказното. С., Лик, 2001.
• Paul Ricoeur. Temps et Récit. Tome 1. P., Livre poche, 1991.
• The Routledge Companion to Philosophy and Film, 2009.
• The Screenwriter’s Bible, David Trottier, 2014.
• Jonathan Gottschall. The Storytelling Аnimal. How stories make us human. Mariner Books, New York, 2013.
• Maurice Berman. The Reenchantment of the World. Ithaca, NY: Cornell University Press, 1981.

 

Лектор: проф. Лидия Денкова